There is no other way

( ПростотийкаЗаАнгели )

( ot№1do№11 )

№ XII.
1. За теб душата скърби,
а раната в сърцето никога не ще престане да кърви.
За всички бе герой,
но,уви, никога не ще го узнае той.

2. За доброто на страната си живя
и заради нея към нищото вятърът го отвя.
И днес мечът е пречупен, а рогът строшен,
дори и огънят в очите му е потушен.

3. Загина в свят, далеч от своя
помагайки на приятелите си нови в боя.
Увехна там красотата му голяма.
А от могъществото му - само сянка остана.

4. Но сянката голяма се оказа
и приятелите и народът му, остана да предпазва,
като него, но комай по - могъщо дори,
защото в нея изскрицата на животът му остана да гори.

5. Сега народът му сигурно го чака,
но уви - никога не ще го дочака,
защото той пресели се във свят далечен,
за където всеки е обречен.

6. Народът му ще разбере за случилото се с тъга
и ще отрони искренна сълза.
Ще приеме, че той не ще прекрачи вече своя дом
и че изцяло заслужава да го прослави като свой герой.

( Остатъка )

“Тъмнина?......Светлина?! Къде съм? В лазарета!? Но защо? Бях смъртоносно ранен. Бях… и умрях… А сега не съм!!!? Интересно. Силата ме беше предупредила за такова нещо, но аз не го очаквах толкова скоро. Каква грешка.”
( Read more... )

P.S:Тази глупост е една от няколкото дето си харесвам, та затова е в отделен пост.

Малиии какво изкопах от архива ^_^. Голям майтап..... М дааа. Намерих мои писания и така се смях с тях, че чак сълзи ми потекоха... Боже какви глупости съм писала.
Но може да са глупости, но са си мои и за да не изчезнат евентуално с домашния комп ще сложа некои тука.
Та... Първото се казва "Почивка", второто "One night adventure", а третото е "Спомени".


( Почивка )

( OneNightAdvenchur )

( Спомени )